Българска архитектура – що е то?
Останките от комунистичеката епоха, мащабната архитектура и градските пространства на Източноевропейския блок все още представляват предизвикателно и спорно наследство в родната българска архитектура.
В противоречие със съвременната градска среда и ценностите на съвременните архитектурни стилове, оформящи градовете в България днес.
Тази идеологически заредена архитектура се възстановява или чрез помирение на общественото мнение с тази част от историята. Адаптивнаповторна употреба, реставрация или чрез нейното повторно контекстуализиране като архитектурно наследство.
Чрез повторно въвеждане на човешкия фактор в тези монументални архитектурни проекти и обществени пространства. Тези обекти се възстановяват в градския и културен живот на градовете и биват използвани и до днес.
И макар архитектурните остатъци от социалистическата епоха да са широко разпространени във всички български градове и до днес. Няма спор, че те не са единствените представители на нещо, което наричаме българска архитектура.
Българска архитектура не е конкретен архитектурен стил, а по-скоро съвкупност от всички архитектурни стилове. Които са били актуални през вековете на територията на нашата страна.
Факт е, че въпросната българска архитектура е достатъчно еклектично понятие, интересна и уникална съвкупност от исторически епохи. Които обуславят турбулентното минало на страната ни, а успоредно с това и стремежа към модерно бъдеще.
Нека открием кои са някои от най-отличителните епохи в историята на еклектичната българска архитектура и да научим нещо повече за тях и как те оформят днешния образ на нашата страна.
Българска архитектура – най-ранната модерна архитектура
Модерният архитектурен облик на София, а в последствие и на останалите по-големи и малки градове в България, е въведен в края на 19 век и първата половина на 20 век. През първите три десетилетия след провъзгласяването на София за столица на независимото Княжество България. Талантливи чуждестранни архитекти и творци са привлечени да работят в страната ни.
София дължи много от своите емблематични сгради и паметници на архитектите Фридрих Грюнангер, Виктор Румпелмайер, Херман Майер и Фердинанд Фелнер , Антонин Колар, Вацлав Просек, Мариано Пернигони, Александър Померанцев, Александър Смирнов и на скулпторите Арнолдо Зоки, Андреас Грайс, Рудолф фон Ваир, Перрукети, Филоти, Харди, Вокар.
През 1881 г. в София се появява първият модел на сграда в европейски стил, Княжеският дворец в София. Построен върху основите на стария турски конак е в необароков стил и с интериор в неорококо. За книги за България посетете Bolgar Capital.
Архитектурният облик на София тогава най-чувствително се характеризира с влиянието на виенския историзъм и сецесион. В последствие такива образци на българска архитектура започват да се строят и срещат и в други български градове като Пловдив, Русе, Варна, Бургас и т.н.
Малко по-късно от 1900 г. на архитектурата сцена се появява и първото поколение български архитекти. Те са възпитаниците на редица европейски архитектурни академии – Перко Момчилов, Юрдан Миланов, Пенчо Койчев, Наум Торбов, Антон Торньов, Георги Фингов, Киро Маричков, Никола Лазаров и художниците-декоратори проф. Стефан Баджов и Харалампи Тачев.
Повечето от техните творения са в сферата на сецесиона. Наследството на тези архитекти и интериорни дизайнери все още може да се определи .Като изключително важно за архитектурната специфика на България и на еклектиката на българска архитектура.
Сред най-значимите им постижения е синтезът на софийския неовизантийски стил, популярен и като „национално-романтичен български вариант на сецесиона“
Чрез този стил се придава изключително представителен вид на ключови обществени сгради – Дворецът на Светия Синод. Духовната академия (сега Богословски факултет на Софийския университет), Висшето православно църковно училище, църквите „Св. Николай Нови Софийски“, „Св. Параскева Нова“ и „Св. Седмочисленици“, „Св. Неделя“, Обществената баня и Халите.
С изтънчеността, присъща на сецесиона, образците на новото национално-романтично течение припомнят най-ярките декоративни и конструктивни елементи на класическата византийска архитектура. Която е била важен елемент на средновековното българско строително изкуство.
Българска архитектура – между войните
След Балканската и Първата световна война строителството на административни сгради и хотели придобива голяма важност първо в столицата, а по-късно и в по-големите български градове. Функционалността взима превес и в строителството на такива сгради се правят значителни инвестиции.
В цялата страна се бележи бърз и стабилен икономически подем, благодарение на който през 1939 г. България попада в първите десет страни в Европа по темп на икономически растеж и развитие и обем на износа. В този период между войните в България, отличителен архитектурен стил е късният сецесион успоредно с различните клонове на модернизма.
Продължава проектирането на характерни сецесионни сгради с оригинални фасади, богати на разнообразна декорация и красиви елементи. По същото време, някои други архитекти започват да поставят началото на ново течение както в монументалната. Така и в жилищната архитектура на София. А по-късно и в останалите големи български градове – модернизма, повлиян предимно на немския функционализъм и Баухаус.
От края на 30-те години на ХХ век в проектите на няколко централни обществени сгради като Българската народна банка и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се появяват елементи и на немския неокласицизъм.
В редица мащабни проекти от края на 30-те години умело се влагат и конструктивни и декоративни елементи. Вдъхновени и заимствани от старобългарското строително изкуство.
В София започват да се срещат и множество прекрасни сгради, вдъхновени от френския необарок. Например Министерството на земеделието, Военният клуб (външна пластика и вътрешно оформление) и Софийският университет (проектиран съвместно с французина Анри Брекон).
Модернизъм
Годините между двете световни войни в България са много динамичен и турбулентен период по отношение на архитектурните и стилови тенденции. Това е период, в който се създава наистина голяма еклектика в архитектурния облик на големите градове. Тъй като редица местни и чуждестранни архитекти се вдъхновяват от различни европейски стилове и школи.
20-те години на миналия век са период на съвместно съществуване на различни архитектурни течения като Ар деко, Ар нуво и други еклектични стилове.
Началото на 30-те години е времето на консолидиране на модернистичното движение с неговите отличителни черти като изчистеност на формата, функционалност, липса на излишни орнаменти, хоризонтализъм и т.н.
Освен това, това е период, в който броят на градското население става все по-голям и като цяло започва образуването на големите градове в страната. В резултат на това, в големите градове започва строителството на голям брой многоетажни жилищни сгради.
През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век са проектирани и множество административни сгради – правителствени сгради. Офис сгради за български и чуждестранни фирми, училища, хотели, концертни зали, кина.
Социалистичска архитектура
След края на Втората световна война и появата на нова идеология в българския политически живот обуславят мащабен проект по конструирането на административни сгради и монументи в страната от нов тип. Всички те са силно повлияни от стила на т.нар. „социалистически реализъм“.
Столицата, а скоро след нея и почти всички големи и малки български градове бързо започват да променят архитектурния си вид. На фона на класическите сгради, вдъхновени от западноевропейските архитектурни стилове, се появяват и други емблематични днес сгради като тези на Президентството, Министерски съвет, бившият Дом на комунистическата партия, Печатницата на булевард „Цариградско шосе“ и др.
През този продължителен период, в който попада българската държава, се забелязва и осезаемо строителство и проектиране на множество обществени сгради и хотели, включително сградата на НДК, Зимния дворец на спорта, зала „Универсиада“, Централна гара, хотелите „Родина“, „Плиска“, „Принцес“ и др.
Социалистическият реализъм не подминава и жилищните сгради, които се отличават с типичните черти на индустриалното строителство и най-общо могат да се определят като комплекси от панелни блокове.
Българска архитектура днес
В най-новия период от развитието на българската архитектура, а именно годините след демократичните промени в България, архитектурата в големи и малки български градове и населени места се отличава с разнообразие, еклектика и експериментаторски привкус.
Тази уникална еклектика изразява индивидуалният маниер работа и подход на съвременните български архитекти. Обликът на обществените и жилищни сгради в голяма степен бива не просто реставриран, а модернизиран, а редица красиви стари сгради в историческите централни части на градовете биват реставрирани или обновени.
Постепенно набира сила и новата тенденция на по-разумно отношение към старата архитектура чрез „постмодерно“ смесване на сгради от различни архитектурни епохи или фрагменти от тях в нови конструкции, изградени от стъкло, камък и метал и други материали, които се отличават с широка потреба в модерните индустриални стилове.
Препоръчваме ви още:
Български архитектурен модернизъм
