Възрожденска архитектура – българските къщи с душа и индивидуалност
Съвременната архитектура е всичко, което типичната българска възрожденска архитектура не е. В днешно време архитекти и проектанти се строят към високотехнологичност и свръхмодерни съвременни дизайни.
Разбира се, в това няма нищо лошо и много биха казали. Че както в много направления на дизайна, и тук става въпрос за индивидуален вкус. Само че в преплитането на модерните технологии и дизайни в архитектурата. Тази наука или изкуство все повече се отдалечава от душевността, топлината и самобитността на сградите от едно време. На красивата възрожденска архитектура.
Модерните сгради са лъскави и впечатляващи, но пък често и твърде студени, негостоприемни, дори „стерилни“. За сметка на това, разглеждайки с възхита немалкото останали представители на българската възрожденска архитектура. В нас се настанява чувство не само на гордост и родолюбие, но и на топлина, задушевност, уют.
В днешната статия ще поговорим повече за българската възрожденска архитектура, чрез което се надяваме да отговорим на много от въпросите. Които възникват у вас, когато се разхождате по китните стари улички на градове с емблематична архитектура като Велико Търново, Пловдив и много други.
Къде и как започва | Възрожденска архитектура
Възрожденската архитектура в България представлява важен период в историята на българската архитектура и култура. Този стил се развива през 18-ти и 19-ти век и представлява реакция на българския народ срещу османската власт и влияние.
Възрожденската архитектура започва да се развива в България през 18-ти век, когато българският народ започва да се освещава и да се образовава. Този процес се подпомага от отварянето на български църковни школи и книжни магазини. Този период на пробуждане на българската национална самосъзнание и култура е известен като Национално възраждане.
С какво се характеризира периода на възрожденска архитектура
Архитектурно, възрожденската архитектура се характеризира със смесица от стилове и влияния. Най-забележителните примери за възрожденска архитектура се намират в църквите и къщите на българските градове и села.
В църковната архитектура, възрожденските църкви се отличават с просторни и функционални форми. Те често имат три конхи, красиво изработени иконостаси и дърворезбени иконостаси. Една от най-известните възрожденски църкви е „Свети Седмочисленици“ в София, построена през 1846 г.
Във възрожденската къща архитектурните решения се фокусират върху практичността и функционалността. Къщите имат дворове, двуетажни, с бели стени и дървени покриви. Те също така използват богата декорация с изписвани фасади и дърворезбени детайли.
В заключение за Възрожденска архитектура
Възрожденската архитектура в България започва през 18-ти век и представлява важен етап в развитието на българската култура и идентичност.
Този стил се характеризира с функционалност и смесица от стилове, като въпреки османското влияние, българските архитекти успяват да запазят и развият своята уникална архитектурна традиция.
Възрожденската архитектура е израз на националното възраждане и стремежа на българския народ към свобода и културно развитие.
Възрожденска архитектура – основна концепция и значение
Българското национално възраждане е период на икономически, духовен и културен подем на обществото. Това е периодът в историята след освобождението. След пет века под турско робство, българският дух и талант сякаш се отприщва със страшна сила и мощ и показва пълния си потенциал чрез проектирането на къщи и сгради в стила на възрожденска архитектура.
Българският творчески гений започва активно и жадно да твори в областите на множество занаяти и изкуства, включително живопис. Дърворезба и още много други и тази жажда за себеизразяване и заявяване на българска културна индивидуалност ясно си личи в архитектурата и дизайна на сградите от този период. Като всички занаяти намират своето място в интериора и екстериора на сградите. За всички книги за инвестиции посетете Bolgar.
Българската възрожденска архитектура започва да се оформя като самостоятелно течение в началото на 19 век.
Въпреки че могат да бъдат открити някои ясни разлики в строителството и използваните материали за различните сгради в различни региони на страната. Като цяло строителството носи един общ дух и винаги може да бъде ясно разпознато към кой архитектурен стил принадлежи.
За българския възрожденски архитектурен стил може най-много да се твърди, че най-пълнокръвно и истински отразява и капсулира духа, талантите, народопсихологията и бита на българите. Ето защо и до днес този тип архитектура е така привлекателна, близка и възхитителна за нас, българите.
Възрожденска архитектура – основни елементи
Възрожденската архитектура е вплетена не само в проектирането на домовете на хората. Но и в построяването на множество обществени сгради, училища, читалища, средища на българския дух и култура, часовникови кули, занаятчийски и търговски здания.
Най-често са били използвани строителни материали като камък, дърво, мазилка. Цветовете, с които фасадите са изпъстряни, са ярки и богати – синьо, червено, оранжево, зелено и други тонове красят и до днес тези гордо застанали сгради.
Освен арките фасади, за този архитектурен стил са характерни и големите, просторни, красиви и раззеленени дворове. Които ограждат къщата и осигуряват място за прохладна отмора на обитателите й.
Днес не можем да си представим двор на възрожденска къща без неотменната асма. Която пълзи и създава приятна сянка, или без кладенец и стенна чешма. Къщите от този период често са оградени с висок дувар, за да се опази спокойствието на семейството от любопитните хорски очи.
Въпреки това уединение, къщите от този период винаги са се усещали като естествено продължение на пасторалната природа наоколо.
Възрожденската архитектура продължава да се придържа към традициите в строителството, които я предхождат, но ги подобрява. Къщите стават все по-високи, като тези на заможния българин са достигали и до три етажа.
На втория и третия етаж обикновено са разположени жилищните помещения, докато първият се е използвал за работни и битови цели.
Освен умножаващите се етажи, помещенията в къщата също се множат и къщите стават многостайни. Като различните членове на семейството често имат самостоятелни стаи, в които да се уединяват.
Възрожденска архитектура според регионите на страната
Както вече споменахме, къщите от този период носят общ дух и си приличат. Но освен това и се различават в много аспекти. Като разликите основно са обосновани от това в кой регион на страната се намират.
Точно това прави възрожденският стил наистина уникален и самобитен – той е един от малкото по света, който да се отличава от регион до регион. Възрожденският стил се разделя в няколко подкатегории – черноморски, странджански, родопски, подбалкански и старопланински. Можете да срещнете и различните подкатегории със следните имена:
- Западна къща – в Монтана и Враца
- Северна балканска къща – в Тетевен, Троян, Трявна, Елена
- Камчийска къща – Котленска
- Черноморска къща
- Странджанска къща
- Карловска къща
- Пловдивска къща
- Родопска къща
- Самоковска къща
- Пиринска къща
Освен по географското си разположение. Строежът на къщите се определя и различава по различните материали, които се използват и по спецификата на конструкцията.
Възрожденска архитектура – разлики в строителството
Една възрожденска къща е съвкупност от множество елементи, които са традиционни за този архитектурен стил и съответната епоха, но не всички възрожденски архитектурни елементи могат да бъдат вплетени в един-единствен строеж.
Според вида на конструкцията, къщите от този период се делят на талпено-спонцови, паянтови, смесени и масивни. Според наличието на някои характерни елементи и пространства, сградите попадат в категории като едноогнищни и многоогнищни, с или без чардак, с или без пруст.
Къщите се делят на симетрични или асиметрични според композиционните похвати, използвани за строителството им, а според социалната принадлежност, на селски, градски, полски, полупланински и планински.
Възрожденските къщи се отличават със своята невероятна индивидуалност и уникалност. Дори и две къщи да се намират в един географски регион, в един град, на една улица и да са строени от един майстор, те никога няма да са напълно еднакви и нито един елемент не се повтаря напълно в останалите.
Това отразява неподправения и индивидуален похват на всеки майстор и е причина за високата художествена стойност на всеки един дом от тази епоха.
Възрожденска архитектура – къде можем да й се насладим?
Прекрасни и впечатляващи представители на възрожденската архитектура са разпръснати по ширините на цялата страна и добре запазени и до днес.
Може би една от най-популярните дестинации с цел разглеждане на къщи и сгради от този период е старият град на Пловдив, където къщите се отличават със своите богати стенописи, впечатляваща украса от дърворезба.
Този стремеж към представителност и изразена култура може да се види и в архитектурата на къщите от този период в Копривщица, Карлово, Самоков.
Старопрестолният град Велико Търново е още едно изключително подходящо място за посещение и разглеждане на такива домове, като голяма част от тях могат да бъдат видени по протежението на Самоводската чаршия и китната улица „Гурко“.
Около старата столица също ни очаква изобилие от представители на този архитектурен стил, могат да бъдат разгледани в Елена, Дряново, Трявна.
Родопите са още един специфичен регион, който ни отвежда на носталгична разходка до основите на този ярък и така български архитектурен стил – задължителни за посещение са Златоград, Момчилово, Широка лъка, смолянските квартали Райково и Устово.
Боженци е едно от малкото села на територията на страната, които по такъв съвършен начин е запазило автентичността на възрожденската архитектура.
Множество запазени къщи от тази епоха могат да бъдат разгледани и посетени и в Жеравна, Котел, Поморие, Несебър, Созопол и на още много други места в страната
Препоръчваме ви още:
Български архитектурен модернизъм
