Архитектурата по време на Ренесанса
Ренесансовата архитектура търпи своето развитие между началото на XIV и XVI век. Тя демонстрира съзнателно възраждане и развитие на някои елементи от класическата мисъл и материалната култура. Насоката й е към симетрията, пропорцията, геометрията и класическите порядки. Стилистично, ренесансовата архитектура идва след готическия период и е наследена от барока. Днес ние от „Architects.bg“ ще направим кратък анализ на „Възраждането“ в архитектурата.
Форми и предназначение на сградите
Ренесансовата архитектура възприема очевидни отличителни черти на класическата римска архитектура. Формите и предназначението на сградите се променят с течение на времето, както и структурата на градовете. Това дава отражение в сливането на класически форми и форми от XIV век. Плановете на ренесансовите сгради обикновено имат квадратен, симетричен вид, в който пропорциите се основават на модул. Основните характеристики на структурите от XIV век, които сливат класическата римска техника с ренесансовата естетика, се основават на няколко основни архитектурни концепции – фасади, колони и пиластри, арки, трезори, куполи, прозорци и стени.
Архитектурни концепции през Ренесанса
Фасади
Фасадите са симетрични около вертикалната си ос. Фасадите на църквите обикновено се увенчават с фронтон и са организирани от система от пиластри, арки и антаблементи. Колоните и прозорците показват прогресия към центъра. Една от първите истински ренесансови фасади е Катедралата в Пиенца, която се приписва на флорентинския архитект Бернардо Гамбарели.
Колони и пиластри
Гръцки и римски колони като йонически, дорийски и тоскански ордени са практика в Ренесансовата архитектура. Те биха могли да функционират като чисто декоративни предмети. Те се поставят към стена или могат да образуват функционална част от конструкцията, помагайки за поддържане на архитрав или аркада. Архитектите са били склонни да използват пиластри и колони като интегрирани части от структурата на сградата. Една от първите сгради, използващи пиластри като интегрирана система, е Старата Сакристия от Брунелески.
Арки
Ренесансовите арки са със сегментна или полукръгла форма. Арките често се използват в аркади, поддържани върху стълбове или колони с капители. Може да има участък от антаблемент между колонадата и покрива.
Трезори
Трезорите нямат ребра. Те са полукръгли или сегментни и с квадратен план, за разлика от готическия свод, който често е правоъгълен.
Куполи
Куполът се използва често като голяма структурна характеристика, която се вижда отвън, но и като средство за покриване на по-малки пространства, където те са видими само отвътре. След успеха на купола в дизайна на Брунелески за базиликата „Санта Мария дел Фиоре“ и използването му в плана на Браманте за базиликата „Свети Петър“ в Рим, куполът се превръща в незаменим елемент в църковната архитектура, а по-късно дори и в светската архитектура.
Прозорци
Прозорците могат да бъдат сдвоени и разположени в полукръгла дъга. Те могат да имат квадратни прегради и триъгълни или сегментни фронтони, които често се използват последователно. Прозорците се използват за внасяне на светлина в сградата и във вътрешната архитектура. Витражите, въпреки че понякога присъстват, не са особеност.
Стени
Външните стени на архитектурата през Ренесанса най-често са били изграждани от тухли или камък. Положени са в прави редове, докато приземните етажи обикновено са били рустицирани, добавяйки интересен контраст към плоските и гладки горни нива. Вътрешните стени са гладко измазани и покрити с вар. За по-официални пространства вътрешните повърхности са декорирани със стенописи.
Днес прегледахме дългата и интересна история на Ренесансовата архитектура. Открихме как ранните архитекти от този период са искали да възродят величието на стила на класическата античност и да се отдалечат от претрупаните и непропорционални дизайни на готическия период.ресторант созопол
