Английският ренесансов театър е английска драма, написана между Реформацията и затварянето на театрите през 1642 г., след пуританската революция. Може да се нарече и ранно модерен английски театър. Включва драмата на Уилям Шекспир, както и много други известни драматурзи.bg.onlinebileti.com

Ренесансовият театър произлиза от няколко средновековни театрални традиции, като мистериозните пиеси, които са били част от религиозните фестивали в Англия и други части на Европа през Средновековието. Мистериозните пиеси бяха сложни преразкази на легенди, базирани на библейски теми, първоначално изпълнявани в църквите, но по-късно станали по-свързани със светските празненства, които израснаха около религиозните празници. Други източници включват пиесите за морал, произлезли от мистериите, и „университетската драма“, която се опитва да пресъздаде гръцката трагедия. Италианската традиция на Commedia dell’arte, както и сложните маски, често представяни в двора, изиграха роля в оформянето на публичния театър.онлайн билети

Заден план
Компании от играчи, прикрепени към домакинствата на водещи благородници и изпълняващи сезонно на различни места, съществуват преди царуването на Елизабет I. Те стават основата за професионалните играчи, които се представят на елизабетинската сцена. Обиколките на тези играчи постепенно замениха изпълненията на мистериозни и морални пиеси от местни играчи, а закон от 1572 г. елиминира останалите компании без официално покровителство, като ги определи като скитници. В двора също представянето на маски от придворни и други аматьори, очевидно обичайно в ранните години на Елизабет, беше заменено от професионални компании с благородни покровители, които нарастват по брой и качество по време на нейното управление.онлайн билети за театър

Властите на Лондонското Сити като цяло бяха враждебни към публичните представления, но враждебността им беше победена от вкуса на кралицата към пиесите и подкрепата на Тайния съвет. Театри изникнаха в предградията, особено в свободата на Саутуорк, достъпна от другата страна на Темза за жителите на града, но извън контрола на властите. Компаниите поддържаха претенцията, че техните публични изпълнения са просто репетиции за честите представления пред кралицата, но докато последните осигуряваха престиж, първите бяха истинският източник на доходите, необходими на професионалните играчи.мъжът ми е виновен билети

Заедно с икономиката на професията, характерът на драмата се променя към края на периода. При Елизабет драмата беше единен израз, що се отнася до социалната класа: Дворът гледаше същите пиеси, които обикновените хора гледаха в обществените театрални зали. С развитието на частните театри драмата става все по-ориентирана към вкусовете и ценностите на публиката от висшата класа. До по-късната част от царуването на Чарлз I бяха написани няколко нови пиеси за публичните театри, които се поддържаха от натрупаните произведения от предходните десетилетия.

Театри

Скица от 1596 г. на текущо представление на сцената на Лебеда, типична кръгла елизабетинска театрална къща с открит покрив.
Създаването на големи и печеливши публични театри е съществен благоприятен фактор за успеха на английската ренесансова драма – след като те започнат да функционират, драмата може да стане фиксирано и постоянно, а не преходно явление. Решаващото първоначално развитие е сградата на The Theatre от Джеймс Бърбидж в Шордич през 1576 г. Театърът бързо е последван от близкия театър Curtain (1577), Rose (1587), Swan (1595), Globe (1599) , Fortune (1600) и Red Bull (1604).мъжът ми е виновен

Археологическите разкопки върху основите на Розата и Глобуса в края на ХХ век показаха, че всички лондонски театри имат индивидуални различия; но общата им функция наложи подобен общ план.[2] Обществените театри бяха на три етажа и построени около открито пространство в центъра. Обикновено многоъгълни в план, за да придадат цялостен закръглен ефект (въпреки че Red Bull и първият Fortune бяха квадратни), трите нива на обърнати навътре галерии гледаха към отворения център, в който стърчеше сцената – по същество платформа, заобиколена от три страни с публиката, като само задната част е ограничена за влизане и излизане на актьорите и места за сядане на музикантите. Горното ниво зад сцената може да се използва като балкон, както в Ромео и Жулиета или Антоний и Клеопатра, или като позиция, от която актьор може да говори на тълпата, както в Юлий Цезар.

Обикновено изградени от дървен материал, летва и гипс и със сламени покриви, ранните театри са били уязвими на пожар и са били заменени (когато е необходимо) с по-здрави конструкции. Когато Глобусът изгоря през юни 1613 г., той беше възстановен с керемиден покрив; когато Форт